Scroogled


Авторът на оригиналната творба е Cory Doctorow. Произведението може да бъде намерено на следния интернет адрес: http://craphound.com/?p=1902, превод на български тук – http://craphound.com/Scoogled_Bulgarian_UTF8.html

Предисловие от преводача

Кори Доктороу е един от хората активно участващи в различни Интернет движения, чиято цел е развиването на Интернет и защитаването на правата на обкновения потребител. Неговите творби са в жанра научна фантастика, такава която се развива в много близко бъдеще. Както е едно от подзаглавията на книгите му, той пише книги за бъдещето в настоящето. Тоест опитва се да види бъдещето, което може да се случи вземайки за основа настоящето. Неговите творби са провокация към мисленето и осъзнаването на по-големи идеи и процеси от междуличностното общуване. Провокират интереса ни отвъд границите на ежедневните ни проблеми, както е и с повечето добра научна фантастика.

Заглавието на разказа не съм го превел, защото самия автор е измислил тази дума. Имам две предположения какво значи. Първото и по-вероятното е, че думата е комбинация от думите screen (проучвам, разследвам) и наложилата се нова дума в английския като глагол google(търся нещо в Интернет, обикновено с Гугъл). Второто предположение е че заглавието е комбинация от screw (прецаквам)и глагола google, който вече обясних.

Доколко е възможно да стане описаното в разказа можете да прецените от тази интерактивна презентация, описващата начините на събиране на информация за гаржданите на САЩ, на следния адрес: http://newsinitiative.org/story/2006/09/01/government_data_mining_programs Можете да се поразровите из Интернет и да проучите политиката на Гугъл относно личната информация и събирането и. Също така и да потърсите за решенията им при навлизането им в китайския Интернет.

Това естествено е художествено произведение и отразява, една възможна действителност, но никой не може да е сигурен дали така ще стане. Когато четете напомняйте си следните думи: ”Историите са пропаганда, вируси които подминават имунната система на критичноста ви и заразяват емоциите ви. Убийте ги, направете им дисекция и те са голи като нощен клуб през деня” “Източно Стандартно Племе” Кори Доктороу

Scroogled

„Дайте ми шест реда написани от най-достойния човек и ще намеря извинение да го обеся“ – кардинал Ришельо

„Ние не знаем достатъчно за теб“ – изпълнителния директор на Гугъл, Ерик Шмит

Грег се приземи на международното летище в Сан Франциско в 20:00 часа, но докато стигне до предната част на опашката в митницата беше минало полунощ. Той излезе от първа класа, кафяв като лешник, небръснат и разпуснал след месец на плажа в Кабо (подводно гмуркане три дни в седмицата, през останалото време съблазняване на френски колежанки ). Когато напусна града преди месец беше прегърбена и със шкембе развалина. Сега беше бронзов бог, привличащ възхитени погледи от стюардесите от предната част на каютата.

Четири часа по-късно в опашката пред митницата, той се превърна от бог отново в човек. Неговия лек блясък беше се изпарил, пот течеше по цепката на задника му и раменете, и врата му бяха толкова напрегнати, чувстваше горната част на гърба си като тенис ракета. Батериите на айпода му отдавна бяха се изтощили, оставяйки го без нищо друго да прави освен да подслушва двойката на средна възраст пред него.

„Чудесата на съвремената технология“ каза жената, свивайки рамене пред близък знак: Имиграция с помоща на Гугъл.

„Мислех, че това няма да започне до следващия месец?“ Мъжът постоянно слагаше и сваляше голямо сомбреро.

Гулгване на границат. Грег беше се освободил от Гугъл преди шест месеца, продавайки опциите си и „отеляйки време само за себе си“, което прекара не така както очакваше. Това, което правеше през последвалите пет месеца беше да оправя компютрите на приятели, да гледа телевизия и да наддаде 10 паунда, което той отдаваше на това, че си е вкъщи вместо в Гугълплекса със неговата двадесет часова фитнес зала.

Трябваше, естествено, да го предвиди. Американското правителство разточително беше похарчило 15 милиарда за програма, която да взема отпечатъци и снимки на посетителите на границата и не беше хванало дори един терорист. Очевидно публичния сектор не беше подготвен да „прави търсенето правилно“.

Служителя от Отдела по вътрешна сигурност (ОВС) имаше торбички под очите и примигна гледайки екрана, удряйки по клавиатурата със пръсти като кремвриши. Нищо чудно, че му трябваха часове да се измъкне от проклетото летище.

„Добър вечер“ каза Грег, подавайки на мъжа потния си паспорт. Служителя промърмори и го грабна, след това се вторачи в екрана си, потупвайки с пръсти. Доста. Имаше малко изсъхнала храна в ъгъла на устата си и езика му изпълзя и я облиза.

„Искате ли да ми кажете за юни 1998?“

Грег се посъживи „Извинете“

„Вие сте публикували съобщение във alt.burningman през юли 1998 за ваши план да посетите фестивал Вие сте попитали „Магическите гъби наистина ли са толкова лоша идея?“ “

Разпитващия във специалната стая за проверка беше по-стар мъж, толкова кльощав, че изглеждаше че е издялан от дърво. Неговите въпроси бяха много по-лични от този за магическите гъби.

„Кажете ми за хобитата си, Интересувате ли се от ракетомоделизъм?“

„Какво?“

„Модели на ракети.“

„Не“ каза Грег “ Не не се интересувам“. Той усещаше накъде отиваше това.

Мъжът си записа нещо и пощрака с мишката. “ Виждате ли, питам, защото виждам голямо увеличение на рекламите за доставки на материали за строене на ракети, показващи се в търсенията ви в Гугъл и Г-Мейл.“

Грег почуства спазъм в стомаха си. „Вие гледате в моите търсения и имейла ми?“ Той не беше пипал клавиатура от месец, но знаеше, че това, което е писал в търсенията си е по-разкриващо и от това, което казваше на психоаналитика си.

„Сър, успокойте се, моля. Не не гледам търсенията Ви,“ каза мъжа с подигравателно хленчене “ Това би било противоконституционно. ние виждаме само рекламите, когато четете имейла си и правите търсения в Интернет. Имам брошура, която го обяснява. Ще ви я дам, когато привършим тук.“

„Но рекламите не означават нищо“ изстреля Грег. „Получавам реклами за мелодии за телефон от Анн Коултър, когато получа имейл от моя приятел в Коултър, Айова!“

Мъжът кимна. „Разбирам, сър. И за това съм тук и приказвам с вас. Какво Ви е предположението за това, че рекламите за модели на ракети се появяват толкова често?“

Грег напрегна ума си. “ Добре просто направете това, направете търсене за „кафе фанатици“ “ Той беше много активен в групата, помагайки им да създадат сайта за тяхната скрита абонаментна услуга. Сместа, с която смятаха да започнат се наричаше „Джет Фюъл“ и „Излитане“. Това вероятно би накарало Гугъл да изплюе няколко реклами за модели на ракети.

Те се намираха в домашната ми област от търсения, когато издялания мъж намери снимките за Хелоуин. Те бяха три страници по-навътре в търсенето за „Грег Лупински“.

„Това беше парти на тема за войната в залива“ каза той. “ В Кастро.“

„И Вие бяхте облечен като…?“

„Самоубиец-бомба“ отговори глуповато. Просто изричайки думите го накара да трепне.

„Елате с мен г-н Лупински“ каза мъжа.


По времето когато беше освободен беше три часа сутринта.. Куфарите му стояха в окаяно състояние до конвейра за багаж. Той ги прибра забеляза, че са били отваряни и небрежно затворени. Дрехи се подаваха от ъглите на куфарите.

Когато се прибра вкъщи откри, че всичките му фалшшивии пред-колумбийски статуии са били счупени, и чисто новата му памучна мексиканска риза имаше зловещ отпечатък от ботуш, по средата. Дрехите не миришеха вече на Мексико. Миришеха на летище.

Той не възнамеряваше да си ляга. Няма начин. Трябваше да говори с някого за това. Имаше само един човек, който щеше да го разбере. За щастие тя беше будна в този час.

Мая беше започнала да работи в Гугъл две години след Грег. Тя беше тази, която го убеди да отиде в Мексико след като продаде опциите: Където и да е, където би могъл да се посъживи.

Мая имаше два гигантски шоколадови лабрадора и много търпелива приятелка, гадже на име Лаури, която би приела всичко освен да бъде влачена около парка Долорес в шест сутринта от 350 паунда лигавещи се кучета.

Мая посягаше към нейната Мейси, когато Греег тичаше към нея, след това направи двойно хващане и прегърна с две ръце Грег, пускайки каишките и защипвайки ги под маратонките си. „Къде е останалата част от теб, пич. Изглеждаш секси“

Той отвърна на прегръдката и, внезапно осъзнавайки как мирише след нощ на натрапено Гуглване. „Мая“ каза той „Какво знаеш за Гугъл и ОВС?“

Тя настръхна щом и зададе въпроса. Едно от кучетата започна да скимти. Тя се огледа и кимна към тенис кортовете.

„Върхът на стълба с уличната лампа; не поглеждай“ каза тя. Това е една от нашите мини WiFi точки за достъп. Камера с голям обхват. Когато говориш стой обърнат с гръб към нея“

Погледнато с оглед мащаба на компанията не е струвало много на Гуъл да покрие града с уебкамери. Особено сравнено с възможността да доставят реклами на хората в зависимост от това къде се намират. Грег не обърна внимание на новината, за камерите на тези точки за достъп. Имаше буря в блогосферата за това, докато хората си играеха с новите всевиждащи играчки, разглеждайки различните маршрути на проститутките но след време шума утихна.

Чувствайки се глупаво Грег промърмори „Трябва да се шегуваш.“

„Ела със мен,“ каза тя обръщайки се с гръб към уличния стълб.


Кучетата не бяха щастливи, че им скъсиха разходката и изразиха недоволстовото си в кухнята, докато Мая правеше кафе.

„Ние договорихме компромис с ОВС“ каза тя, посягайки за млякото. “ Те се съгласиха да спрат да се ровят из нашите записи на търсенията и ние се съгласихме да им позволим достъп до какви реклами получават потребителите“

Грег се почувства зле. “ Защо? Не ми казвай, Яхуу са го правели вече…“

„Не, не. Всъщност, да. Сигурно. Яхуу го правеха. Но не това беше причината Гугъл да го направи. Нали знаеш, че Републиканците мразят Гугъл. Ние сме изцяло определени като Демократи, така, че правехме каквото може да се помирим със тях преди да ни съсипят. Това не е П. П. И.“ Персонална идентифицираща информация, токсичния смог на информационната епоха. „Това са просто мета данни, Така че, е само малко зло“

„Защо е цялата интрига тогава?“

Мая въздъхна и прегърна лабрадора, който побутваше крака и с голямата си глава.

„Шпионите са като въшки. Имат достъп навсякъде. Появяват се на срещите ни. Все едно си в някакво съветско министерство. И разрешитлните за сигурноста. Ние сме разделени на два лагера: безопасните и подозрителните. Всички знаем кой не е безопасен. За мое щастие да си лесбийка не те дисквалифицира вече. Никой безопасен не би се унижил да обядва с не безопасните.“

Грег се почуства много уморен. „Така че, предполагам съм късметлия. Измъкнах се от летището жив. Можех да се окажа „изчезнал“ ако се бяха развили неща зле, а?“

Мая се вторачи в него напрегнато. Той чакаше за отговор.

„Какво?“

„Ще ти кажа нещо но никога не може да го повториш, окей?“

„Ъмм… не си в терористична клетка, нали?

„Нищо толкова просто. Ето такава е работата: Проучванията на ОВС от летището са пропускателна функция. Те позволяват на шпионите да намалят критериите си за търсене. Веднъж привикан в специалната стая за проверка ти стваш „личност обект на интерес“ и те никога не те оставят. Ще сканират уебкамерите за лицето и маршрута ти. Ще четат имейла ти. Наблюдават търсенията ти“

„Мислех, че каза, че съдилищата няма да им позволят…“

„Съдът няма да им позволи да го правят произволно. Но след като си в системата, става избирателно проучване. Всичко е законно. И веднъж щом започна да те Гугълват, те винаги откриват нещо. Всичките ти данни се изпращат в програма, която проверява за „подозрителни модели“ използвайки отклонението от статистическите норми да те заковат“

Грег се почувства сякаш щеше да повърне. „Как по дяволите се е случило това? Гугъл беше добро място. „Не бъди зъл!“ нали?“ Това беше корпоративното мото и беше голяма част от мотива му да завърши докторантура по компютърни науки в Стандфорд и след това директно да иде в Маунтийн Вю.

Мая отвърна със суров смях. „Не бъди зъл? Стига бе, Грег. Нашата лобистка група е същата сбирщина от крипто фашисти, които се опитаха да извозят Кери. Сефтосахме злото много отдавна“

Те помълчаха за минута.

„Всичко започна с Китай“ тя продължи най накрая. „След като преместихме нашите сървъри в Китай те попаднаха под тяхна юрисдикция“

Грег въздъхна. Той знаеше до къде се простираше Гугъл твърде добре: всеки път, когато посетиш страница със реклами на Гугъл или използваш Гугъл карти или дори Гугъл имейл, дори ако изпратиш имейл до Гугъл имейл, компанията прилежно събираше твоята информация. Наскоро софтуера за оптимизиране на търсенията беше започнал да използва данните да свързва уеб търсенията с индивидуални потребители. Утвърди се като революционно средство за рекламодателите. Авторитарно правителство би имало друга употреба, в предвид.

„Те ни използваха да създат профили на хората“ продължи тя. „Когато имаха някого, когото искаха да арестуват, идваха при нас и намираха причина да ги сгащят. Почти няма нещо, което да правиш в Интернет, което да не е незаконно в Китай.“

Грег разклати главата си. „Защо им трябваше да слагат сървъри в Китай?“

„Правителството каза, че ще ни блокират в противен случай. И Яхуу беше там.“ И двамата направиха гримаса. Някъде по пътя, служителите в Гугъл станаха обсебени от Яхуу, по загрижени за това какво прави конкуренцията отколкото за това как собствената им компания действаше. „Така че, го направихме. Но много от нас не харесаха идеята“

Мая сръбна от кафето си и снижи гласа си. Едно от кучетата и моментално започна да души по стола на Грег.

„Почти веднага китайците ни помолиха да цензурираме резултатите от търсенията“ каза Мая. „Гугъл се съгласи. Аргумента на компанията беше нелеп „Ние не правим зло, ние даваме на потребителите достъп до по-добър инструмент за търсене! Ако им покажехме резултати от търсенето, до които не могат да стигнат, това просто би ги разстроило. Това би било лошо потребителско преживяване.“

„Сега какво?“ Грег отблъсна кучето. Мая изглеждаше наранена.

„Сега ти си обект на интерес, Грег. Ти си следен от Гугъл. Сега живееш живота си с някой постоянно надничащ през рамото ти. Знаеш какво гласи мисията на компанията „Организирай светотвната информация.“ Всичко. Дай му пет години, ще знаем колко фъшкии има в тоалетната ти чиния преди да пуснеш водата. Комбинирай това с автоматичното подозрение за всеки, който съвпада със статистическия образ на лош човек и ти си..“

„Scroogled“(Прегуглен)

„Напълно.“ кимна тя.

Мая взе двата лабрадора долу по коридора в спалнята. Той чу приглушен спор с гаджето и и тя се върна сама.

Мога да поправя това,“ каза тя с напрегнато прошепване. „След като китайците започнаха да арестуват хора, аз и моите подкаст познати направихме нашия 20% проект да се ебаваме с тях (Сред нововъведенията на Гугъл беше и правило, което изискваше всеки служител да отделя 20% от времето си за изобретателни проекти, зародиши.) „Ние го нарекохме Гугъл чистача. Той отива дълбоко в базата данни и те нормализира статистически. Твоите търсения твоите Г-Мейл хистограми, твоите модели на сърфиране. Всичко. Грег аз мога да ти прочистя профила в Гугъл. Това е единствения начин.“

„Не искам да си навлечеш неприятности.“

Тя разклати главата си. „Аз съм вече обречена. Всеки ден откакто направих проклетото нещо е бил време на заем. Сега е просто въпрос на време някой да посочи моите умения и история на ОВС и, ох, не знам. Каквото и да правят на хора като мен във войната срещу абстрактните съществителни.“

Грег си припомни летището. Търсенето. Тениската си, отпечатъка от ботуш по средата й.

„Направи го“ каза той.

Гугъл чистачът направи чудеса. Грег можеше да каже по рекламите, които се появяаха със търсенето му, реклами определено за някой друг: Факти за интелигентния дизайн, Степен от онлайн семинар, Свободно от терор утре, Софтуер за блокиране на порно, Хомосексуалния въпрос, Евтини билети от Тоби Кейт.

Това беше програмата на Мая в действие. Очевидно новото персонализирано търсене на Гугъл го индентифицираше като някой друг, напълно богоугоден консерватор с интерес към шапките.

Това го устройваше.

Тогава отвори адресната си книга и откри, че половината от контактите му липсваха. Неговата Г-Мейл пощенска кутия беше проядена като нападнат от термити дънер. Неговия профил в Оркут нормализиран. Неговия календар, семейни снимки, отметки: всички те бяха празни. Той не беше осъзнавал до сега колко много от него беше мигрирало в Интернет и беше складирано в сървърните ферми на Гугъл. Цялата му онлайн самоличност. Мая го беше пречистила та чак лъщеше: беше станал невидим човек.


Грег потупа клавишите на лаптопа си да активира екрана. Той премигна гледайки часовника в компютъра 4 и 13 сутринта! Господи, кой чукаше на вратата му по това време?

Той се провикна „Идвам!“ с неясен глас и си сложи халат и чехли. Затътри се по коридора светвайки лампите. Хвърли бърз поглед през шпионката само за да срещне мрачния поглед на Мая от другата страна.

Отвори вратата. Мая влезе подминавайки го, следвана от кучетата и прителката си.

Тя блестеше от пот, нейната обикновено сресана коса беше залепнала на кичури по челото и. Потърка очите си, които бяха зачервени и подпухнали.

„Опаковай багажа си“ изграчи пресипнало.

„Какво?“

Тя го сграбчи за раменете. „Направи го“ каза тя.

„Къде искаш да…?“

„Мексико, вероятно. Не знам още. Опаковай, по дяволите“ Тя го избута в спалнята и започна да отваря шкафовете.

„Мая“ каза той остро, „не отивам никъде докато не ми кажеш какво става.“

Тя се втренчи в него и отмести косата от лицето си. „Гугъл чистача оживя. След като те прочистих го изключих. Беше твърде опасно да го използвам повече. Но все още е настроен да ми изпраща имейли, когато работи. Някой го е използвал шест пъти да почисти много особени профили. Всичките принадлежат на членове на Търговския комитет на Сената за преизбиране.“

„Хора от Гугъл прикриват сенатори“

„Не хора от Гугъл. Това идва извън компанията. IP адреса е регистриран в столицата и IPтата са на Г-Мейл потребители. Познай на кого принадлежат.“

„Ти си шпионирала Г-Мейл пощи“

„Окей. Да. Прегледах имейла им. Всеки го прави отвреме на време и за по лоши причини от моята. Но го проверих и се оказа, че цялата тази дейност се извършва от нашата лобистка фирма. Просто си вършат работата, защитават интересите на компанията.“

Грег почувства пулса си да бие в слепоочията му. „Трябва да кажем на някого.“

„Нищо няма да промени това. Те знаят всичко за нас. Те могат да видят всяко търсене. Всеки имейл. Всеки път, когато сме били заснети с уебкамерите. Кой е в нашата социална мрежа. Знаеше ли, че ако имаш 15 познати от Оркут, статистически е сигурно, че си на три връзки от някой, който е дарил пари за „терористична“ кауза? Помниш ли летището? Ти ще бъдеш обвинен за много повече от това.“

„Мая“ каза Грег възвръщайки самообладание. „Не е ли заминаването за Мексико твърде пресилено? Просто напусни. Можем да започнем кампания или нещо. Това е лудост.“

„Днес идваха при мен“ каза тя. „Двама от политическите служители на ОВС. Останаха с часове. Задаваха опасни въпроси.“

„За Гугъл чистача?“

„За моето семейство и приятели. За историята на търсенията ми. За моята лична история.”

„Господи.“

„Те ми изпращат съобщение. Наблюдават всеки клик и всяко търсене. Време е да вървя. Да изляза от обсега им.“

„Гугъл има офис в Мексико, нали знаеш.“

„Лаури какво мислиш за това?“ попита Грег.

Лаури потупа кучетата между раменете. „Моите родители напуснали Източна Германия през шестдесет и пета. Те ми разказваха за Щази. Тайната полиция слагала всико, което се знае за теб в папката ти, ако кажеш не патриотична шега, каквото и да е. Дали го правят с тази цел или не, това, което Гугъл е създал не е по-различно.“

„Грег, идваш ли“

Той погледна към кучетата и разтърси глава. „Имам няколко останали песос“ каза той. „Ти ги вземи. Бъди внимателна, нали?“

„Ти също внимавай“ прошепна тя в ухото му.

Дойдоха за него след седмица. Във дома му, по средата на ноща, както си бе представял.


Двама мъже пристигнаха на прага му малко след два сутринта. Единия стоеше тихо до вратата. Другия беше усмихнат, нисък и небрежно облечен в спортно сако със петно на единия ревер и американския флаг на другия. „Грег Лупински, ние имаме причина да вярваме, че сте в нарушение на закона за компютърна злоупотреба и измама“ каза той, представяйки се по този начин.“ По точно надвишаване на правомощията за превилигирован достъп и по този начин сте придобили информация. Десет години за първото обвинение. Оказва се, че това, което ти и твоята приятелка сте направили със вашите записи в Гугъл се смята за престъпление. И ох, какво ще излезе наяве при процеса, всички неща, които сте изтрили от профилите си, като начало“

Грег беше разигравал тази сцена в главата цяла седмица. Беше планирал вякакви смели неща, които да каже. Така правеше нещо докато чакаше новини от Мая. Тя никога не се обади.

„Искам да се свържа с адвокат“ беше всичко, което промълви.

„Може да направите това,“ каза малкия мъж. „Но може би можем да стигнем до по-добро споразумение“

Грег си възвърна гласа. „Бих искал да видя значката Ви“ промърмори той.

Лицето на мъжа, което приличаше на муцуната на басетска хрътка се освети като изпусна смаян кикот. „Приятелче, аз не съм ченге“ отвърна той. „Аз съм консултант, Гугъл ме наеха. Моята фирма представлява интерсите им във Вашингтон да изграждаме връзки. Естествено, не бихме намесили полицията без да сме говорили първо с Вас. Вие сте част от семейството. Всъщност, има едно предложение, което искам да направя.“

Грег се обърна към кафе машината и изхвърли стария филтър.

„Ще отида при пресата“ каза той.

Мъжът кимна сякаш го обмисляше. „Добре, сигурно. Влизате във офиса на Кроникъл и изпяваш всичко. Те ще искат потвърждаващ източник. Няма да открият такъв. И когато се опитат да търсят такъв, ние ще ги открием. Така, че приятелче защо не ме изслушаш, окей? Аз съм в бизнеса аз печеля ти печелиш. Много съм добър в това“ Той направи пауза. „Между другото това са отлични зърна, но трябва да ги изплакнеш първо? Отнема от горчивината и подсилва маслото. Остави. Подай ми цедка.

Грег гледаше как мъжа тихо свали якето си и го окачи на кухненския шкаф, след това разкопча ръкавелите си и внимателно ги нави, пускайки евтин дигитален часовник в джоба си. Той изсипа зърната от кафемелачката и след това ги сложи в цедката и ги изплакна в мивката.

Той беше леко подпухнал и много блед, със социалната грация на електрически инженер. Изглеждаше като истински служител на Гугъл, всъщност обсебен от незначителните подробности. Той също така се справяше умело със кафемелачката.

„Събираме екип за сграда 49…“

„Няма сграда 49“ каза Грег автоматично.

„Естествено“ каза мъжът пускайлки лека усмивка. „Няма сграда 49, но ние събираме екип да подобрим Гугъл чистача. Програмния код на Мая не беше много ефикасен, да знаеш. Пълен е с бъгове. Нуждаем се от ъпгрейд. Ти би бил точния човек и не би имало значение какво знаеш, ако си включен в това.“

„Невъзможно“ каза Грег смеейки се. „Ако си мислите, че ще ви помагам да компрометирам политически кандидати в замяна за услуги, Вие сте по-луд отколкото си мислех.“

„Грег“ каза мъжа „ние няма да компрометираме никого. Просто ще поразчистим малко нещата. За някои избрани хора. Знаеш какво имам в предвид? Всеки Гугъл профил е малко плашещ при по-задълбочено вглеждане. Задълбченото вглеждане е на дневен ред в политиката. Да се кандидатираш за Сената е като да ти прегледат червата“ Той зареди кафе машината и затвори капака, лицето му се свъси в тържественна концентрация. Грег взе двете чаши с кафе, чаши от Гугъл естествено, и ги подаде.

„Ние ще направим за нашите приятели това, което Мая направи за теб. Просто малко почистване. Всичко, което искаме е да запазим личната им неприкосновенност. Това е всичко.“

Грег сръбна от кафето си. „Какво става с кандидатите, които не почистите?“

„Да“ мъжът каза, ухилвайки се леко на Грег. „Да ти си прав. Ще им бъде малко трудно.“ Той потърси в джоба си и извади няколко сгънати листа хартия. Изглади листите и ги сложи на масата. „Ето един от добрите, който се нуждае от нашата помощ.“ Беше разпечатка от историята на търсенията на кандидат, чиято кампания Грег беше подкрепял през последните три избори.

„Приятелчето се връща в хотела си от изтощителен кампаниен ден, от врата на врата, пуска си лаптопа, и пише „горещи задници“ в търсачката. Голяма работа, нали? Както го виждам, за това да се дисквалифицира един добър човек, вместо да продължи да служи на страната си е просто не-американско.“

Грег кимна бавно.

„Значи ще помогнеш на човека?“ попита мъжът.

„Да“

„Добре, има още нещо. Искаме да ни помогнеш да намерим Мая. Тя не разбра нашите цели въобще, и сега изглежда е излетяла от кафеза. Веднъж чуе ли ни, сигурен съм, че ще се върне.“

Той се вгледа в историята на търсенията на кандидата.

„Предполагам, че може и така да стане“ отговори Грег.

На новия Конгрес му отне 11 работни дни да приеме закон за подсигуряване и записване на комуникациите и хипертекста, който даде право на ОВС и Националаната агенция по сигурността да предоставят до 80% от разузнаването и анализите на частни фирми. Теоретично поръчките бяха отворени за конкурентно нададаване, но сред сигурната сграда 49 на Гугъл нямаше съмнение кой ще спечели. Ако Гугъл беше похарчил един милиард за програма да хваща лошите момчета на границата, може да се обзаложите, че щяха да ги хванат. Правителствата просто не са подготвени „да търсят правилно“

Следващата сутрин Грег се прегледа внимателно като се бръснеше (наблюдаващите за сигурността не харесваха небръснати по хакерски бради и не се притесняваха да му го кажат), осъзнавайки, че днес беше първия му ден като де факто разузнавателен агент за американското правителство. Калко лошо можеше да бъде? Не беше ли по-добре Гугъл да върши това отколкото някой от ОСВ?

По времето, когато паркира в Гугълплекса, сред хибридните коли и увеличаващите се стойки за колелета, той се беше самоубедил. Размишляваше над това, какъв плодов коктейл да си поръча във столовата, когато картата му не успя да отвори вратата на срада 49. Червения светещ индикатор проблясваше тъпо всеки път щом той пъхаше картата си. Трябваще да има някой да му помогне да влезе, хора излизащи и влизащи през целия ден. Но работещите в сграда 49 излизаха само за да ядат и понякога дори и това не правеха.

Пъхни, пъхни, пъхни. Внезапно чу глас до себе си.

„Грег може ли да поговорим, моля?“

Небрежния мъж сложи ръка върху рамото му и Грег подуши цитрусовия му афтършейв. Миришеше като инструктора му по гмуркане в Баха, когато излизаха по барове през вечерта.Грег не помнеше името му. Хуан Карлос? Хуан Луис?

Ръката на мъжа върху рамото му твърдо го насочваше далеч от вратата, навън към безупречната ливада, покрай градината с билки извън кухнята. „Вземи си няколко свободни дни“, каза той.

Грег почуства внезапен пристъп на тревожност. „Защо?“ да не е направил нещо лошо? Отиваше ли в затвора?

„Става въпрос за Мая“ Мъжът го обърна и посрещна очите му с бездъннен поглед. „Тя се самоуби в Гватемала. Съжалявам Грег“

Съзнанието на Грег сякаш излетя мили нагоре, поглеждайки към Гугълплекса като през Гугъл Ърт, откъдето можеше да види себе си и небрежния човек като двойка точки, два пиксела, малки и незначителни. Той се насили да заскубе косата си, да падне на колене и да заплаче.

Много отдалеч се чу да казва „Не се нуждая от почивни дни. Добре съм.“

Много отдалеч чу небрежния мъж да настоява.

Спора продължи дълго време, двата пиксела се преместиха към сграда 49 и вратата се затвори зад тях.


 

end

 

About storyteller

Вижте също

Лаптоп Леново

Lenovo – лидер в продажбите на лаптопи през последните две години

Доста често попадам на запитвания в социалните мрежи и форумите с въпрос кои са най-добрите ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *