Вече повече от 10 години информационните и комуникационните технологии (ИКТ) се считат за един от основните механизми за засилване на икономическия растеж (на макро- и микро-ниво) и повишаване продуктивността на компаниите. В същото време ИКТ влияят значително и върху трудовия пазар, чрез елиминиране на едни и създаване на други, изцяло нови работни места. Въпреки че ръстът на пазара на ИКТ продукти и услуги намалява за последните години (фиг. 1), интересът към тях съвсем не е отшумял, дори напротив – според предписанията на Седма рамкова програма над 9 млрд. евро ще бъдат изразходени за подпомагане развитието и внедряването на ИКТ в Европейския съюз.
При всичките неоспорими предимства, които използването на ИКТ дава на всеки бизнес, едва ли може да се предполага, че различните компании успяват да се възползват еднакво добре от преимуществата на съвременните технологии. В този смисъл интерес представляват изводите, които могат да се изведат от последния доклад на e-Business Market W@tch по отношение на връзката между използването на ИКТ и иновациите от една страна, и нарастването на оборотите, продуктивността и заетостта в различните компании от друга.
-
Иновативните фирми, без значение дали техните иновации са свързани или не с ИКТ, имат по-голяма вероятност да реализират ръст в оборотите си.
Според проведената анкета, 44 на сто от компаниите, които не са иновирали нищо през последните 12 месеца са реализирали нарастване на оборотите си. В същото време над 2/3 от иновативните фирми потвърждават ръст на годишния си оборот, и значително по-малко са предприятията, които имат негативен резултат (фиг. 2).
Очевидно е, че самоцелното инвестиране в ИКТ не е гаранция за подобряване пазарното представяне на компанията. По-важно в това отношение е разработването и внедряването на иновации, което за съжаление не е сред най-силните страни на българските компании. Според последното (четвърто) проучване на Евростат за иновациите в ЕС само 16 на сто от българските предприятия развиват иновационна дейност (срещу над 40 на сто средно за ЕС), което класира България в дъното на таблицата от 27-те страни в ЕС. Светлина в тунела дава последният доклад на фондация „Приложни изследвания и комуникации” – „Иновации.бг”, според който „…националната иновационна система започва да подобрява своето представяне, което е ясен сигнал, че моментът за (въз)действие в това отношение е настъпил”.
Основните проблеми, от фирмите при създаването и внедряването на иновации са свързани с липсата на финансиране и високите преки разходи за иновации, което може да се подобри с разширяване използването на европейските фондове в областта. При все това най-важното за по-доброто представяне на България в бъдеще остава правилното формулиране, координиране и последващо изпълнение на програмите за насърчаване на иновативната дейност.
-
Положителен ефект от ИКТ върху продуктивността най-често се наблюдава в компании, които създават и въвеждат иновации и във фирми, които са „напреднали” потребители на ИКТ.
Иновативните фирми показват по-добри резултати и по отношение на повишаване на продуктивността при използването на ИКТ. Конкретните резултати в тази насока се виждат на фиг. 3. Компаниите, внедрили най-много ИКТ (7 технологии в областта на електронния бизнес) и реализирали ръст в производителността са с почти 1/3 повече от компаниите, неизползващи на ИКТ, като неиновативните фирми се представят при всички случаи по-зле от иновативните.
-
Компании, които създават иновативни продукти, независимо дали те са свързани или не с ИКТ, най-често създават нови работни места.
Увеличаването на заетостта и създаването на нови работни места са сред сериозните въпроси, които всяка държава се опитва да реши с различни програми и мерки. Въпреки че внедряването на ИКТ не може да бъде сериозен двигател за изпълнение на тези задачи, интересно е да се проследи зависимостта между използването на ИКТ и иновации и създаването на работни места. Отново се вижда (фиг. 4), че фирмите, които не инвестират в иновативна дейност създават почти двойно по-малко работни места от иновативните предприятия.
Къде сме ние?
Последното място на България в класацията по процент на иновативните предприятия съвсем не е случайно. Повечето от показателите, които влияят положително за нарастване на иновативната дейност и повишаване на иновативния дух през последните години са на много ниско ниво (фиг. 5) в сравнение с останалите страни от ЕС, а най-притеснителното е, че тенденциите се запазват за целия период 1998-2005 г.
България показва завиден резултат единствено в областта на разходите за ИКТ като процент от БВП, където за 2005 г. сме на първо място (фиг. 6). Този добър резултат обаче се дължи по-скоро на ниския БВП на страната в сравнение с нивата в ЕС, отколкото на нивата на разходите за ИКТ.
Това доказва и изследването на EITO-2007, където по разходи за ИКТ на глава от населението сме в дъното на таблицата, следвани единствено от Румъния. Имайки предвид броя на населението на двете страни, изводът за нивото на разходите за ИКТ в България се подразбира.
